Опасните жени в италианската мафия
Точно като царицата от Итака на Омир Мария Кампания лоялно дърпа конците на „ кралството ” на брачна половинка си, който от години е в пандиза. Салваторе Капело обаче не се хвърля от една случка в друга. Той излежава присъда при изключително непоколебим режим, прилаган при мафиоти, убийци и терористи. Ролята, която тя играе в дома на Капело, накара италианските прокурори да нарекат следствието „ Пенелопа ”. Един от членовете на клана я разказва като „ жена с топки ”, съгласно подслушан диалог. При интервенция „ Пенелопа ” са хванати 30 души през януари 2017 година, като са им предявени престъпни обвинявания, измежду които връзки с мафията, наркотрафик и изнудване.
Обичайно съпругите на италианските мафиоти са изпращани да отглеждат децата или да придвижват известия от намиращите се в пандиза босове до членовете на клановете – традиция, датираща от средата на ХІХ век. Този стандарт обаче наподобява бързо изчезна. За да защитят непочтено добитите активи от конфискация, в последните години мъжете трансферират собствеността си на съпругите или на сестрите си.
Италианският проучвателен център TransCrime неотдавна разкри, че единствено 2.5% от наказаните в Италия за връзки с мафията са дами, само че те пък имат една трета от всички активи на мафията. От центъра също по този начин са открили, че броят на дамите акционери в иззети мафиотски активи е два пъти по-голям от този на дамите, които имат компании в италианската законна стопанска система. Сред компаниите, иззети от мафиотски структури в Италия, тези в ресторантския и хотелиерския бранш имат максимален дял на дами акционери (52%), сочи изследването на TransCrime. Следват търговията на едро и дребно (38%), превозът (37.8%) и строителството (28.5%).
„ В строителния и транспортния бранш дамите акционери са четири пъти повече в иззетите от мафията активи, в сравнение с в законната стопанска система ”, споделя Микеле Рикарди от TransCrime. За това има и основателни аргументи, изяснява той. „ Те са съвършен заместител, защото нормално имат по-тънки престъпни досиета, при инспекциите е мъчно да бъдат видяни и в случай че са семейство, разрешават на клана да резервира надзор над компанията ”, прибавя Рикарди. „ Мафията предава финансови активи на дамите, с цел да ги отбрани от конфискуване и да скрие същинските притежатели на активите ”, изяснява и Алесандра Дино, която е учител по правна социология в университета в Палермо.
От заместници до босове
Ролята на дамите в мафията обаче към този момент не е единствено пасивна. „ Има доста образци в Коза Ностра и Ндрангета, в които дамите са водещите персони и са доста дейни при ръководството на фамилния бизнес ”, споделя Дино. Мария Кампания не е първата жена, която заема авторитетна позиция в мафиотски клан в Италия. Страниците в досиетата от следствията на антимафиотските прокурори са цялостни с имена на дами, които работят като мафиотски босове и са част от Ндрангета, Коза Ностра или Камората.
Според правосъдните досиета Мария „ Пенелопе ” Кампания се употребява с цялостното доверие на брачна половинка си. Той й се доверява повече от на мъжете и тя е единствената, която осъществявала връзката сред него и останалите в клана, до момента в който е зад решетките. Тя е и единственият човек, на който той се доверява да подписва покупко-продажби с южноамерикански трафиканти, от които кланът купува опиати. Кампания е и експерт при „ организирането на приема на съществени количества кокаин във всяко пристанище, до което е доставен ”, пишат проверяващите в заповедта за арест. В последна сметка тя не е заместител. Тя си е необут.
Броят на такива дами към момента е дребен, само че се усилва. През 1989 година е импортиран обвинителен акт за връзки с мафията единствено на една жена, а през 1995 година те към този момент са 89. Увеличението се дължи на смяна в метода на прокурорите към престъпно проявените дами, изяснява Дино.
По-голяма суровост към дамите от мафията
До началото на 90-те години всекидневно има разлика в метода, по който се третират причинителите на обещано закононарушение според от това дали е мъж или жена. „ Например при противозаконното владеене на оръжия – в случай че погледнем правосъдните документи, ще забележим, че постоянно се приказва за „ подкрепяне и подбуждане ”, в случай че е осъществено от жена от мафията ”, споделя Дино. Мъж ще бъде упрекнат във „ връзки с мафията ”, което е доста по-тежко закононарушение.
Дълго време прокурорите и обществеността считат, че дамите са наложително включвани в престъпни действия от мъжете им. Също по този начин би трябвало да се означи, че съгласно Кодекса на достойнството на италианската мафия жена не може да взе участие в ритуала за включване в незаконната организация. Тъй като нормално не може официално да се откри връзка сред жена и мафиотски клан, прокурорите упрекват дамите в закононарушения, които е по-лесно да бъдат потвърдени в правосъдната зала. „ Едва от 1999 година съществува присъда, с която италианската правосъдна система признава, че жена може да бъде упрекната в закононарушения, дело на мафията, даже и при неналичието на публично присъединяване в клан ”, изяснява Алесандра Дино.
Лъжлива еманципация
За някои това може да се одобри като тип женска равноправност в незаконния свят, само че съгласно Омберта Инграши, която е създател на няколко книги за присъединяване на дами в италианската мафия, обаче това не е по този начин. „ Арестът на мафиотски необут от мъжки пол е съществена причина за една жена да одобри значима и оперативна власт в клана ”, споделя тя. Тази власт е „ делегирана и краткотрайна ”, продължава единствено до момента в който босът изтърпява наказване зад решетките.
Показателен е казусът на Джуси Витале. През 90-те години тримата й братя са отпред на сицилианския клан в Партинико – село, намиращо се на 30 км западно от Палермо. Докато са зад решетките, те вземат решение да предадат контрола на клана на сестра си. Тя е готова, доверено лице и харизматична. Ръководи Партиникос с толкоз желязна ръка, че медиите я назовават „ мафиотски необут в пола ”. По време на късия си престой отпред на клана, преди да бъде задържана, Витале прави всичко, което и сътрудниците й мъже, само че като жена в никакъв случай не е позволена да взе участие в срещите с най-високопоставените членове на мафията.
Нунция Гравиано е различен образец за равноправност. Братята й Джузепе и Филипо, които са съобразителни босове на клана на Коза Ностра в Палермо, са зад решетките за ликвидиране, когато вземат решение да възложат на сестра си да управлява бизнеса в тяхно неявяване. Гравиано дърпа конците, управлява финансите и провежда прането на пари от скривалището си в Ница, на френската Ривиера. Тя е интелигентна, знае доста езици, правилен четец на най-известния финансов вестник в Италия, добре си служи с компютри и с електронни таблици.
„ Когато Коза Ностра влезе в бизнеса с трафик на хероин, нуждата от изпиране на приходите сътвори работни места, които не са директно свързани с принуждение и са по-подходящи за дами, в сравнение с за мъже ”, споделя Инграши. Организацията се нуждае от счетоводители, освен от възпитатели, разносвачи на известия и заместници. Жените също по този начин могат да бъдат доста сполучливи изнудвачки, защото при изнудванията се разчита повече на логиката на психиката, в сравнение с физическо принуждение. Гравиано има доста значимо значение и за благосъстоянието на клана. Но все пак уважението на братята й остава лимитирано. Когато схващат, че има връзка със сирийски доктор, те я принуждават да я приключи. „ Каква е религията на това момче? ”, питат я те. „ Няма опция за бракоразвод. Всяка връзка би трябвало да завърши с брак ”, декларират. В случая на Гавиано съвременността и традиция се сливат в най-често срещаните несъгласия в мафията през днешния ден.
Смяна на тактиката
Специален затворнически режим, прочут като 41-bis (осъдените нямат право на телефонни диалози, рядко ги посещават родственици и др.; ползва се при пандизчии, наказани за мафиотски закононарушения, ликвидиране, изнудване, похищение, наркотрафик, тероризъм), се оказва ефикасен за скъсването на веригата при управлението на мафиотските кланове в Италия. Въпреки че изкарването на несъмнено време в пандиза към момента се счита за съвсем наложителна стъпка в кариерата на всеки млад мафиот, минималният контакт с външния свят при строгия режим излага на риск властта на мафиотския необут.
Това принуждава престъпният свят да промени тактиката. Вместо да влизат зад решетките, новите млади мафиоти в този момент е по-вероятно да бъдат защитавани и държани надалеч от пандиза. Ако е допустимо, те са изпращани в чужбина на образование, учат непознати езици и се развиват в авторитетни специалности като юристи, счетоводители, нотариуси.
Жените от мафията пък са помолени към този момент да не парадират обществено с благосъстояние, като лимитират обилните бижута, кожените палта и скъпите коли. Докато съпрузите, братята или братовчедите са зад решетките, те съставляват последния бастион на клана, с цел да продължава съществуването на бизнеса. Властите са изцяло наясно с този нов метод на мафията.
Най-слабата частица във веригата
Връзките на мафията са мощни и нормално дълготрайни. Но има и нещо, което е даже по-силно от тези връзки: майчинството. То към момента може да трансформира дами в най-слабата частица във веригата.
Дамите навлизат от ден на ден в работата на мафията, само че в това време се усилва и броят на дамите информатори. Психически и физически изморени от живота, изпълнен със боязън, кръв и убийства, дамите от мафията най-после са изправени пред въпроса: Наистина ли желая подобен живот за детето си?
За да отърват децата си от престъпния свят, дамите имат две благоприятни условия: да сътрудничат на управляващите, които тогава им оказват помощ да изчезнат, или сами да изчезнат, което обаче е много по-трудно. Една от тези, които вземат решение да се извърнат към полицията, е Мария, чиято фамилия не може да бъде разкрита от съображения за сигурност. Тя споделя, че е била на 25 година, когато през 1990 година се омъжва за авторитетен необут от Ндрангета. По-късно той е погубен във омраза сред фамилията му и сватове поради договорка с кокаин. Тялото му е запалено и хвърлено на свине, с цел да се скрият следите от убийството, само че проверяващите умения на Ндрангетата са положителни. Кланът на брачна половинка на Мария е умъртвил брат й и чичо й за възмездие. Две години по-късно, след месеци на нетърпима увереност, Мария взема решение да постави завършек на веригата на принуждение, преди в нея да се окаже въвлечена и щерка й.
Мария добре знае кой е умъртвил брат й и чичо й. Тя е наясно по какъв начин работят клановете и кои са основните играчи. „ Знаех прекомерно доста ”, споделя тя. „ Виждала съм прекомерно доста неща. Реших да подпомагам на прокурорите, с цел да спася живота на щерка си, а и моя. ” След като свидетелства в развой против десетки мафиоти, тя в продължение на години е част от програмата за предпазените очевидци. Сега Мария има нов живот на скрито място с нова идентичност. Страхът обаче остава неин безконечен сателит. „ Осъдена съм на гибел. Ндрангета в никакъв случай не не помни ”, признава тя. Мария споделя, че е направила най-хубавото допустимо, с цел да води естествен живот в името на детето. Най-важното за нея е, че „ щерка ми е щастлива млада жена в този момент ”.
Обичайно съпругите на италианските мафиоти са изпращани да отглеждат децата или да придвижват известия от намиращите се в пандиза босове до членовете на клановете – традиция, датираща от средата на ХІХ век. Този стандарт обаче наподобява бързо изчезна. За да защитят непочтено добитите активи от конфискация, в последните години мъжете трансферират собствеността си на съпругите или на сестрите си.
Италианският проучвателен център TransCrime неотдавна разкри, че единствено 2.5% от наказаните в Италия за връзки с мафията са дами, само че те пък имат една трета от всички активи на мафията. От центъра също по този начин са открили, че броят на дамите акционери в иззети мафиотски активи е два пъти по-голям от този на дамите, които имат компании в италианската законна стопанска система. Сред компаниите, иззети от мафиотски структури в Италия, тези в ресторантския и хотелиерския бранш имат максимален дял на дами акционери (52%), сочи изследването на TransCrime. Следват търговията на едро и дребно (38%), превозът (37.8%) и строителството (28.5%).
„ В строителния и транспортния бранш дамите акционери са четири пъти повече в иззетите от мафията активи, в сравнение с в законната стопанска система ”, споделя Микеле Рикарди от TransCrime. За това има и основателни аргументи, изяснява той. „ Те са съвършен заместител, защото нормално имат по-тънки престъпни досиета, при инспекциите е мъчно да бъдат видяни и в случай че са семейство, разрешават на клана да резервира надзор над компанията ”, прибавя Рикарди. „ Мафията предава финансови активи на дамите, с цел да ги отбрани от конфискуване и да скрие същинските притежатели на активите ”, изяснява и Алесандра Дино, която е учител по правна социология в университета в Палермо.
От заместници до босове
Ролята на дамите в мафията обаче към този момент не е единствено пасивна. „ Има доста образци в Коза Ностра и Ндрангета, в които дамите са водещите персони и са доста дейни при ръководството на фамилния бизнес ”, споделя Дино. Мария Кампания не е първата жена, която заема авторитетна позиция в мафиотски клан в Италия. Страниците в досиетата от следствията на антимафиотските прокурори са цялостни с имена на дами, които работят като мафиотски босове и са част от Ндрангета, Коза Ностра или Камората.
Според правосъдните досиета Мария „ Пенелопе ” Кампания се употребява с цялостното доверие на брачна половинка си. Той й се доверява повече от на мъжете и тя е единствената, която осъществявала връзката сред него и останалите в клана, до момента в който е зад решетките. Тя е и единственият човек, на който той се доверява да подписва покупко-продажби с южноамерикански трафиканти, от които кланът купува опиати. Кампания е и експерт при „ организирането на приема на съществени количества кокаин във всяко пристанище, до което е доставен ”, пишат проверяващите в заповедта за арест. В последна сметка тя не е заместител. Тя си е необут.
Броят на такива дами към момента е дребен, само че се усилва. През 1989 година е импортиран обвинителен акт за връзки с мафията единствено на една жена, а през 1995 година те към този момент са 89. Увеличението се дължи на смяна в метода на прокурорите към престъпно проявените дами, изяснява Дино.
По-голяма суровост към дамите от мафията
До началото на 90-те години всекидневно има разлика в метода, по който се третират причинителите на обещано закононарушение според от това дали е мъж или жена. „ Например при противозаконното владеене на оръжия – в случай че погледнем правосъдните документи, ще забележим, че постоянно се приказва за „ подкрепяне и подбуждане ”, в случай че е осъществено от жена от мафията ”, споделя Дино. Мъж ще бъде упрекнат във „ връзки с мафията ”, което е доста по-тежко закононарушение.
Дълго време прокурорите и обществеността считат, че дамите са наложително включвани в престъпни действия от мъжете им. Също по този начин би трябвало да се означи, че съгласно Кодекса на достойнството на италианската мафия жена не може да взе участие в ритуала за включване в незаконната организация. Тъй като нормално не може официално да се откри връзка сред жена и мафиотски клан, прокурорите упрекват дамите в закононарушения, които е по-лесно да бъдат потвърдени в правосъдната зала. „ Едва от 1999 година съществува присъда, с която италианската правосъдна система признава, че жена може да бъде упрекната в закононарушения, дело на мафията, даже и при неналичието на публично присъединяване в клан ”, изяснява Алесандра Дино.
Лъжлива еманципация
За някои това може да се одобри като тип женска равноправност в незаконния свят, само че съгласно Омберта Инграши, която е създател на няколко книги за присъединяване на дами в италианската мафия, обаче това не е по този начин. „ Арестът на мафиотски необут от мъжки пол е съществена причина за една жена да одобри значима и оперативна власт в клана ”, споделя тя. Тази власт е „ делегирана и краткотрайна ”, продължава единствено до момента в който босът изтърпява наказване зад решетките.
Показателен е казусът на Джуси Витале. През 90-те години тримата й братя са отпред на сицилианския клан в Партинико – село, намиращо се на 30 км западно от Палермо. Докато са зад решетките, те вземат решение да предадат контрола на клана на сестра си. Тя е готова, доверено лице и харизматична. Ръководи Партиникос с толкоз желязна ръка, че медиите я назовават „ мафиотски необут в пола ”. По време на късия си престой отпред на клана, преди да бъде задържана, Витале прави всичко, което и сътрудниците й мъже, само че като жена в никакъв случай не е позволена да взе участие в срещите с най-високопоставените членове на мафията.
Нунция Гравиано е различен образец за равноправност. Братята й Джузепе и Филипо, които са съобразителни босове на клана на Коза Ностра в Палермо, са зад решетките за ликвидиране, когато вземат решение да възложат на сестра си да управлява бизнеса в тяхно неявяване. Гравиано дърпа конците, управлява финансите и провежда прането на пари от скривалището си в Ница, на френската Ривиера. Тя е интелигентна, знае доста езици, правилен четец на най-известния финансов вестник в Италия, добре си служи с компютри и с електронни таблици.
„ Когато Коза Ностра влезе в бизнеса с трафик на хероин, нуждата от изпиране на приходите сътвори работни места, които не са директно свързани с принуждение и са по-подходящи за дами, в сравнение с за мъже ”, споделя Инграши. Организацията се нуждае от счетоводители, освен от възпитатели, разносвачи на известия и заместници. Жените също по този начин могат да бъдат доста сполучливи изнудвачки, защото при изнудванията се разчита повече на логиката на психиката, в сравнение с физическо принуждение. Гравиано има доста значимо значение и за благосъстоянието на клана. Но все пак уважението на братята й остава лимитирано. Когато схващат, че има връзка със сирийски доктор, те я принуждават да я приключи. „ Каква е религията на това момче? ”, питат я те. „ Няма опция за бракоразвод. Всяка връзка би трябвало да завърши с брак ”, декларират. В случая на Гавиано съвременността и традиция се сливат в най-често срещаните несъгласия в мафията през днешния ден.
Смяна на тактиката
Специален затворнически режим, прочут като 41-bis (осъдените нямат право на телефонни диалози, рядко ги посещават родственици и др.; ползва се при пандизчии, наказани за мафиотски закононарушения, ликвидиране, изнудване, похищение, наркотрафик, тероризъм), се оказва ефикасен за скъсването на веригата при управлението на мафиотските кланове в Италия. Въпреки че изкарването на несъмнено време в пандиза към момента се счита за съвсем наложителна стъпка в кариерата на всеки млад мафиот, минималният контакт с външния свят при строгия режим излага на риск властта на мафиотския необут.
Това принуждава престъпният свят да промени тактиката. Вместо да влизат зад решетките, новите млади мафиоти в този момент е по-вероятно да бъдат защитавани и държани надалеч от пандиза. Ако е допустимо, те са изпращани в чужбина на образование, учат непознати езици и се развиват в авторитетни специалности като юристи, счетоводители, нотариуси.
Жените от мафията пък са помолени към този момент да не парадират обществено с благосъстояние, като лимитират обилните бижута, кожените палта и скъпите коли. Докато съпрузите, братята или братовчедите са зад решетките, те съставляват последния бастион на клана, с цел да продължава съществуването на бизнеса. Властите са изцяло наясно с този нов метод на мафията.
Най-слабата частица във веригата
Връзките на мафията са мощни и нормално дълготрайни. Но има и нещо, което е даже по-силно от тези връзки: майчинството. То към момента може да трансформира дами в най-слабата частица във веригата.
Дамите навлизат от ден на ден в работата на мафията, само че в това време се усилва и броят на дамите информатори. Психически и физически изморени от живота, изпълнен със боязън, кръв и убийства, дамите от мафията най-после са изправени пред въпроса: Наистина ли желая подобен живот за детето си?
За да отърват децата си от престъпния свят, дамите имат две благоприятни условия: да сътрудничат на управляващите, които тогава им оказват помощ да изчезнат, или сами да изчезнат, което обаче е много по-трудно. Една от тези, които вземат решение да се извърнат към полицията, е Мария, чиято фамилия не може да бъде разкрита от съображения за сигурност. Тя споделя, че е била на 25 година, когато през 1990 година се омъжва за авторитетен необут от Ндрангета. По-късно той е погубен във омраза сред фамилията му и сватове поради договорка с кокаин. Тялото му е запалено и хвърлено на свине, с цел да се скрият следите от убийството, само че проверяващите умения на Ндрангетата са положителни. Кланът на брачна половинка на Мария е умъртвил брат й и чичо й за възмездие. Две години по-късно, след месеци на нетърпима увереност, Мария взема решение да постави завършек на веригата на принуждение, преди в нея да се окаже въвлечена и щерка й.
Мария добре знае кой е умъртвил брат й и чичо й. Тя е наясно по какъв начин работят клановете и кои са основните играчи. „ Знаех прекомерно доста ”, споделя тя. „ Виждала съм прекомерно доста неща. Реших да подпомагам на прокурорите, с цел да спася живота на щерка си, а и моя. ” След като свидетелства в развой против десетки мафиоти, тя в продължение на години е част от програмата за предпазените очевидци. Сега Мария има нов живот на скрито място с нова идентичност. Страхът обаче остава неин безконечен сателит. „ Осъдена съм на гибел. Ндрангета в никакъв случай не не помни ”, признава тя. Мария споделя, че е направила най-хубавото допустимо, с цел да води естествен живот в името на детето. Най-важното за нея е, че „ щерка ми е щастлива млада жена в този момент ”.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ